Чл. 1 3 4, ал.1 от Конституцията на Република България гласи, че адвокатурата е самостоятелна, самоуправляваща се и суверенна. Адвокатурата проявява подкрепа на жителите и правните лица при закриляне на техните права и цели, и все пак адвокатурата не е дял от съдебната власт, защото не притежава правораздавателна власт. Професията ” адвокат ” се допуска да се упражнява от всеки един български гражданин, щом има висше правно образование, положил е задължителните изпити, притежава юридическа правоспособност, има необходимите за упражняване на професията нравствени и добродетелни качества, дал е клетва да защитава интересите на клиентите си и е вписан в регистъра на адвокатската колегия. Практикуването на адвокатската професия казано с няколко думи се свежда до прилагане на правната теория, в която влизат редица услиги като предлагане на правни консултации, консултации /писмено или устно/, защитаването на клиенти пред съда, изработване на различни правни документи /тъжби, жалби, молби, заявления/ и т. н. При прилагане на адвокатската професия, адвокат в София се ръководи от интересите на клиента, които се е наел да представлява и трябва да го осъществява с най-подходящите възможни законови средства. За да е заслужен в професията си адвокатът е нужно да упражнява своята професия отговорно и съзнателно и да се направлява от върховенството на закона. В службата си и извън нея се налага да бъде достоен и да спечели вярата и уважението на своите клиенти. Адвокатите при практикуване на своята професия се ръководят и от Етичния кодекс на добър адвокат, където са оформени правилата на адвокатската етика. Според част от конкретните правила адвокатът не може да рекламира своята дейност или прави сравнение с други адвокати що се касае до дейността на кантората си, получаваното възнаграждение, капацитета на работата и други, не може да съветва, представлява или упражнява от лицето на две или повече страни по един и съши проблем и т.н.